Полиуретанът е полимер, състоящ се от верига от органични единици, съединени с карбаматни връзки. Те се използват за направата на гъвкави и твърди пяни, трайни еластомери и високоефективни лепила, синтетични влакна, уплътнения, долна страна на килими и твърди пластмаси.
Гъвкавите полиуретанови пяни са известни още като полиуретанови пяни и са незаменими като комфортен материал в леглата и мебелите. Неразтягащите се пяни, от друга страна, се използват най-вече за топло и звукоизолация. Полиуретановите продукти често се наричат още уретани. Не бива обаче да се бърка със специалното уретаново вещество, известно още като етил карбамат. Полиуретаните не са направени от етил карбамат и не го съдържат.
Полиуретанов материал в историята
За първи път е синтезиран от немския учен Ото Байер през 1937 г. и е получен чрез реакция на диизоцианат с диол.
Ако в околната среда има и вода, част от диизоцианатът полимеризира с диол, докато малка част от него реагира с вода, за да образува пореста полиуретанова структура (пяна или гъбена структура) чрез реакция с газ (въглероден диоксид). В края на периода на зреене (24-72 часа) се получава много твърда полимерна структура. По-късно диолите са заменени с полиетерни или полиестерни полиоли с по-голямо молекулно тегло. Образуваният по този начин полиуретан образува по-здрав и гъвкав еластомер.